Академия за родители

Какво да знам

• Децата, които до около 12 години пробват различни спортове, по-рядко се контузват от претоварване и по-рядко се отказват. В юношеството те стигат същото или по-високо ниво.
• Ранното тясно специализиране има смисъл само в малко спортове, например гимнастика и фигурно пързаляне.
• Свободната игра с правила, измислени от самите деца, също е тренировка.

Как да го кажа

„Не е нужно да избираш един завинаги. Сега е времето да опиташ.“

Кога да потърся помощ

Ако детето често има болки в едно и също място или не иска да ходи, а преди е искало — поговорете с треньора и с личния лекар.

Какво да знам

• Похвалата „ти си умен“ или „ти си талант“ може да накара детето да избягва трудното, за да не „развали“ етикета.
• Похвалата за това, което е направило — опита, начина, упоритостта — му помага да опитва пак.
• Ефектът не е огромен и не е магия. Важно е какво чува детето всеки ден, не една фраза.

Как да го кажа

„Как го измисли?“ · „Кое беше най-трудно?“ · „Какво ще пробваш следващия път?“

Кога да потърся помощ

Ако детето се отказва веднага щом нещо е трудно и това продължава седмици — поговорете с учителя или с училищния психолог.

Какво да знам

• Децата искат да правят нещо, когато имат избор, когато усещат, че стават по-добри, и когато са с хора, които ги приемат.
• Когато за нещо, което детето вече харесва, започнем да даваме награда (пари, сладко, точки), желанието може да отслабне. Щом наградата спре, спира и заниманието.
• Признанието и интересът на възрастния действат по друг начин — те не гасят желанието.

Как да го кажа

„Виждам колко се радваш, когато го правиш.“

Кога да потърся помощ

Ако детето е спряло да прави всичко, което преди е обичало — поговорете с личния лекар или с психолог.

Какво да знам

• Между 13 и 16 години много деца спират организираните занимания. Това е честа възраст за отказване, а не провал.
• Често причината е малка и поправима: никой не го е забелязал, все едно и също е, далеч е, групата е твърде детска.
• Децата, които имат роля — помагат, водят част, носят ключа — остават по-често.

Как да го кажа

„Не те питам, за да те върна. Искам да разбера.“

Кога да потърся помощ

Ако детето е спряло всичко — и кръжока, и приятелите, и нещата, които обича — поговорете с личния лекар или с психолог.

Ако причината е подигравка или изключване от групата — това не е „детска работа“. Кажете на водещия; ако е в училище, там има Механизъм за противодействие на тормоза и насилието (МОН, 2017) и училищен координационен съвет, който е длъжен да реагира.

Какво да знам

• До 1 година: движение много пъти на ден, включително по корем; без екран.
• 1–2 години: поне 3 часа движение на ден; до 2 години — без екран.
• 3–4 години: поне 3 часа движение, от които поне 1 час по-енергично; екран — до 1 час, колкото по-малко, толкова по-добре.
• Видеоразговорът с баба и дядо не се брои за „екран“ по същия начин.

Как да го кажа

„Сега е време за игра. После ще видим филмчето заедно.“

Кога да потърся помощ

Ако детето не говори, не проследява с поглед или не отговаря на името си според възрастта — поговорете с личния лекар.

Какво да знам

• При хората, които по-късно стават много добри в нещо, първият учител обикновено е топъл и окуражаващ, а не непременно специалист.
• Можете да покажете на децата нещо, което сам умеете: игра от детството, занаят, рецепта, песен, възел.
• Трудното не е умението, а как да държите група деца — и то се учи.

Как да го кажа

„Като бях на вашите години, играехме това. Искате ли да ви покажа?“

Кога да потърся помощ

Ако искате да водите редовно — свържете се с най-близкото читалище или с нас.

Какво да знам

• Децата усещат думите по-силно, отколкото мислим. Деца на 3–10 години по-често наричат „насилие“ обидата и отнемането на любима вещ, отколкото удара. Етикетът „ти си лош“, подигравката и „не искат да играят с него“ са почти толкова тежки, колкото ударът.
• Най-малките (3–6 г.) усещат най-силно безпомощността и несправедливостта — „не може да се защити“, „наказан без вина“. В училищна възраст на преден план излизат подигравката и изключването.
• Различните деца се нараняват от различни неща:
• едно страда, когато не вижда напредък — покажете му какво вече може, което преди не можеше;
• друго страда, когато идеята му е отхвърлена — новата, лична идея на детето е крехка, първо я изслушайте;
• трето страда, когато правилото се смени без обяснение — кажете защо.

Как да го кажа

„Интересна идея — разкажи ми как я измисли.“ · „Променяме правилото, защото…“ · „Това, което направи, не беше добре. Ти си добре.“

Кога да потърся помощ

• Ако дете системно е подигравано или изолирано — говорете с родителите и с училищния психолог. В училище за това има Механизъм за противодействие на тормоза и насилието (МОН, от 2017 г.).
• Ако подозирате, че дете е в опасност, законът задължава всеки, който узнае, да сигнализира веднага — на Дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или полицията (Закон за закрила на детето, чл. 7). Национална телефонна линия за деца: 116 111 (безплатно, денонощно).

Какво да знам

• Предприемачеството при децата не е „да правят пари“. Европейската рамка за предприемаческа компетентност го описва като три неща: да видиш възможност, да събереш нужното (хора, време, знания) и да действаш — да опиташ, да сбъркаш и да опиташ пак.
• Изследванията показват, че ранното учене чрез собствен проект развива упоритост, инициатива и креативност. Те показват и нещо друго: курс, който е само задължение, може да намали желанието. Работи, когато идеята е на детето.
• Най-ценното за тийнейджъра е реален човек отвън — ментор, клиент, някой, който казва „интересно, покажи ми“.

Как да го кажа

„Кой би се радвал, ако това съществува?“ · „Как може да го пробваш тази седмица, без пари?“ · „Какво научи, след като не стана?“

Кога да потърся помощ

Ако детето има идея, но няма с кого да я развие — потърсете клуб, читалище или училищна програма с ментори. В Bravoto събираме желаещите за такива програми и ви пишем, щом отвори записване.