Писмо до мен след една година

Пиши на себе си. Четири въпроса — по един на екран. Накрая писмото се отпечатва, запечатва се в плик и се дава на мама, татко или баба. Те го пазят и не го четат. Отваряш го след една година.

Нищо от написаното не се изпраща и не се пази — нито при нас, нито в браузъра. Ако затвориш страницата преди печата, писмото изчезва.

Как да се обърне писмото към теб?

Само първото име или прякор.

Кога ще го отвориш?

1 · Сега — кой съм аз сега?

С какво се занимаваш? С кого си приятел? Какво ти харесва днес?

2 · Обичам — кога забравям колко е часът?

Какво правиш, когато не усещаш как минава времето?

3 · Искам — какво искам да мога след една година?

Нещо, което ти се иска да умееш. Не „каква професия“ — какво да можеш.

4 · Едно нещо — какво малко нещо ще направя за това?

Само едно. Малко. Нещо, което можеш да почнеш тази седмица.

Да се отвори на

Скъп(а) ,

пиша ти от . Ето какъв/каква съм сега:

Забравям колко е часът, когато:

След една година искам да мога:

Едното малко нещо, което обещавам да направя:

Надявам се, като четеш това, да видиш колко път си изминал(а).
С обич — ти.

За възрастния

Когато детето си представи конкретно какво иска да може и една малка стъпка към това, по-често започва да действа. Мечтата без стъпка работи по-слабо — затова четвъртият въпрос е най-важният. Не сравнявайте с други деца и не питайте „каква професия ще имаш“.

Откъде са данните: Oyserman, Bybee & Terry (2006), Journal of Personality and Social Psychology — „възможното аз“ при подрастващи; Oettingen (2014), Rethinking Positive Thinking.